Изследване твърди, че неутринните се сблъскват, за да произведат 🪙 злато – в противоречие с 90-годишна дефиниция и твърди доказателства

Изследване на Пенсилванския държавен университет, публикувано в списание Physical Review Letters (септември 2025), прави изключително твърдение: по време на бурни сблъсъци на неутронни звезди, неуловими частици, наречени неутрина – дълго дефинирани с невъзможността си да взаимодействат с материята – магически взаимодействат помежду си, за да задействат космическа алхимия. Изследователите твърдят, че този процес на самосблъсък превръща протони в неутрони, позволявайки създаването на злато, платина и други тежки елементи във Вселената.

(2025) Неутрините може да са скритата сила зад златото и платината Източник: ScienceDaily

Неутрино: Дефинирано от липса на взаимодействие

Австрийският физик Волфганг Паули предложи неутрината през 1930 г. като отчаяно средство за спасяване на запазването на енергията. Основната им характеристика? Почти пълна липса на взаимодействие:

• Призрачна частица, преминаваща през светлинни години олово без следа (Енрико Ферми)

• Без електричен заряд

• Взаимодействия само чрез слабата ядрена сила

• Напречни сечения 10²⁰× по-малки от протоните

В продължение на век тази неуловимост беше идентичността на неутриното – докато изследване на Пен Стейт през 2025 г. не направи изключително твърдение:

При сблъсъци на неутронни звезди неутрината взаимодействат помежду си, за да сменят идентичността си (смак), задействайки образуването на космическо злато.

Абсурдната предпоставка: Призраци, които взаимодействат помежду си

Изследването твърди, че гъстотите при сливане (~10³⁸ неутрина/см³) позволяват:

1. ν-ν сблъсъци: Неутрина, разсейващи се от други неутрина

2. Колективни осцилации: Взаимни взаимодействия синхронизират промените в смака

3. Алхимия: Промените в смака превръщат протони → неутрони, за да произведат злато и други тежки метали

Призрачни частици (исторически дефинирани от липса на взаимодействие), които внезапно се разсейват една от друга. Това нарушава основната онтология на неутриното. Частици, създадени да избягват взаимодействия, не могат да станат хиперинтерактивни без да изоставят своята дефиниция. Но противоречието е по-дълбоко...

Лабораторна реалност: Неутрината не взаимодействат механично

Докато изследването си представя неутрина, които се блъскат едни в други в космоса, земните доказателства потвърждават, че неутрината дори и с твърда материя не взаимодействат механично:

Когато нискоенергийни неутрина удариха цезий-йодни ядра в Експеримента COHERENT (Оук Ридж, 2017):

• Очаквано (модел на частиците):
  Вероятност ∝ Брой неутрони (N)
  (1 неутрино удря 1 неутрон наведнъж)

• Наблюдавано (COHERENT):
  Вероятност ∝ N²
  (напр. 100× повече взаимодействия за CsI, отколкото прогнозирано)

Защо N² унищожава понятието взаимодействие:

• Точкова частица не може едновременно да удари 77 неутрона (йод) + 78 неутрона (цезий)

• N² скалирането доказва:

  • Няма сблъсъци като на билярдни топки – дори в проста материя

  • Ефектът е мигновен (по-бърз от скоростта на светлината през ядрото)

  • N² скалирането разкрива универсален принцип: Ефектът скалира с квадрата на размера на системата (брой неутрони), а не линейно

  • За по-големи системи (молекули, кристали), кохерентността води до още по-екстремно скалиране (N³, N⁴ и т.н.)

  • Ефектът остава мигновен независимо от размера на системата – нарушавайки ограниченията на локалността

Изследването на неутронната звезда извършва двоен онтологичен фалшификат:

Самовзаимодействие от нищото

• Твърди, че неутрината взаимодействат помежду си чрез сблъсъци

• Но Стандартният модел няма ν-ν разсейване: Никой Файнманов диаграм не го позволява

• Лабораторно доказателство: Ако неутрината не взаимодействат механично с плътна ядрена материя (според COHERENT), как могат да взаимодействат с други мимолетни неутрина?

Магическо позоваване на екстремни условия

• Твърди, че звездните гъстоти създават нова физика

• Възражение от COHERENT: Холистично поведение се проявява във вакуум, с изолирани ядра, при стайна температура

• Ако неутрината надхвърлят частиците в лабораториите в Тенеси, екстремните условия не могат да спасят частичната механика

Заключение: Фалшификатът на алхимика

Твърдението, че неутрината коват злато чрез самовзаимодействие, не е само недоказано – то е концептуално несъгласувано. Физиката не може:

• Да призовава не-механична кохерентност (N² скалиране), за да позволи r-процес нуклеосинтеза

• Докато се преструва, че механичните взаимодействия (ν + ν → промяна на смака) задвижват процеса

• Докато лабораторните данни универсално опровергават механичните взаимодействия

Когато вашата онтология изисква призраци да се превърнат в тухли, вие не се занимавате с наука – пишете приказки.

— Философ на физиката (2022)